ИЗЛEЗЕ ОТ ПЕЧАТ
ИЗЛEЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„Тази книга е фотоалбум на Веселин Боришев. Недигитален. Аналогов. Концептуален, ако може така да се изразим за пред разбирачите и за пред Министерството на културата. Но освен фотография в нея има и друго – човешки съдби, оголени тайни, простота и микроистории, написани с думи на ръка. И подпрени с изображения от Боришев.
Фотографиите му тук не са буквална илюстрация, не са обяснение, не са апотеоз на думите. Те са по-скоро инвенция и провенция, породена от думите, писани от непознатите личности. Факт е, че не сме питали тези хора дали може да публикуваме думите им. Но нямаше как, повечето от тях вече са някъде там - при инквизитора Бернардо Гуи, Кърт Вонегът и антикваря Иван. Във вечните ловни полета, които засега не сме виждали и не знаем как изглеждат, нито какво се ловува там, защото никой още не се е върнал, за да разкаже.
С малко думи: тези писма-досиета носят краткосрочната идея и моментната емоция на хората, които са ги писали. Четени днес, те вече са дългосрочната памет на България. Има ги, тук са, в книга, на хартия, при това лъскава.
..”
Емил Тонев
От четиресет години съм антиквар и още не разбирам перверзната склонност на хората да четат чужда кореспонденция.
С тези думи Иван Босия (светла му памет!) ми връчи една кутия с архивни писма. Като човек, работещ с времето и обектите в него, той е знаел, че аз няма просто да чета чужди писма, а ще ги разглеждам – като албум с моментни снимки от живота на подателя и получателя. И на обществото. И наистина, написаните думи изграждат образи и разказват за времето си, но едновременно с това за мен старите писма са артефакти, които имат способността да въздействат визуално и като графични елементи. Към тази интригуваща комбинация между език и образ добавих силата на фотографията. Резултатът е „Епистоларен воайор“ – визуален разказ за общото през личното. С този тип разказ човек не знае дали да каже „прочетох“, или „разгледах“. Аз предпочитам „преживях“.
Много съм задължен на: Мария Боришева, съставител; Милена Вълнарова, дизайн; Емил Тонев, текст.
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.
Веселин Боришев
